Цял един живот
Съчиних си приказка, в която ти игра
онази роля, която аз ти отредих -
плачеше и се смееше по заповед, нали?
Сега защо се сърдиш, ми кажи?
Финала май не ти хареса и боли,
финала май на никой не хареса -
всички от него ги боли! Сълзи...
последните роли, последните думи,
всички те са сълзи, горчиви сълзи.
Последни молби, последни лъжи
и финалните думи - извикани...
Приказка в пиеса на живота ни жесток,
как съчиних това безумие -
драма от вековете на трагизма,
сякаш оживяла в наши дни.
Приказка, която с началото си свършва
или от финала й започва всичко.
В един мистичен свят живеем,
сякаш за последно - борим се и падаме,
от удара на своето безсилие надвити.
Борим се за нещо нереално, неосъществимо,
печели пак реалността във битка със съня...
Сърца на заем, мечти на заем и живот дори,
откраднати от времето съдби и сълзи.
Думи не изречени и не желани, парещи...
Приказка за миг - събрал във себе си
и мъдрост, болка и мечти от векове, и още,
приказка за всичко, що не е било
и дето няма никога да бъде в тоз живот...
Други, дето като нас не ще го изживеят -
тъй истински, дълбоко и жестоко,
сякаш не приказка, от мене съчинена,
а миг, във себе си събрал - цял един живот...
© Даниела Всички права запазени