11 окт. 2004 г., 00:22

Д^Артанян 

  Поэзия
1732 0 3

Един за всички, а със него никой,
Самотен и последен мускетар,
На роза рицар, днес живее тихо
И знае, че за старостта, не, няма цяр.


Седи на стола със лула в ръката
Във спомени и в мисли окован,
Отхвърлен е от всички, забравен, той заплаква,
А беше нявга Д'Артанян!

© Юри Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Един за всички, а със него никой,
    Силно казано! 6 ;0
  • Страшно въздействащо е!
  • и това е тъжно.
    и много добро.
Предложения
: ??:??