11.10.2004 г., 0:22 ч.

Д^Артанян 

  Поезия
1731 0 3

Един за всички, а със него никой,
Самотен и последен мускетар,
На роза рицар, днес живее тихо
И знае, че за старостта, не, няма цяр.


Седи на стола със лула в ръката
Във спомени и в мисли окован,
Отхвърлен е от всички, забравен, той заплаква,
А беше нявга Д'Артанян!

© Юри Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Един за всички, а със него никой,
    Силно казано! 6 ;0
  • Страшно въздействащо е!
  • и това е тъжно.
    и много добро.
Предложения
: ??:??