Когато положат храма на моята душа

два метра под земята,

когато камбана извести,

че път поела е душата,

когато букети от цветя

покрият земната бабуна,

в която тялото от пръст

в пръстта отново ще се завърне …

Не отронвай ти сълза,

душата ти не ще да е самотна,

защото с нея вечно аз съм –

                   раздяла няма.

Душите ни, събрани от любовта,

отново ще са заедно

там някъде, във вечния център на безкрая…