Когато положат храма на моята душа
два метра под земята,
когато камбана извести,
че път поела е душата,
когато букети от цветя
покрият земната бабуна,
в която тялото от пръст
в пръстта отново ще се завърне …
Не отронвай ти сълза,
душата ти не ще да е самотна,
защото с нея вечно аз съм –
раздяла няма.
Душите ни, събрани от любовта,
отново ще са заедно
там някъде, във вечния център на безкрая…
© МД Todos los derechos reservados