******
Не вярваше, че можеш да се влюбиш.
Пресичал много улици-съдби,
наметнал вехтата си риза,
прегърбен днес се молиш за мечти.
Манекен без кукловод като въздишка.
Очите свеждаш – празни от любов.
И чакаш някой с къшей хляб - усмивка,
да ти върне радостта за цял живот.
В превратности съдбата си написал.
И греховете ти личат от всеки ред.
Закоравели, дланите ти стискат
изхабени думи, направили сърцето лед.
В самотата си се луташ като призрак.
Луната в теб сънува хиляди лица.
Но в отраженията смисъл не намираш,
подвластни са били единствено на суета.
Не вярваше, че може да се влюбиш.
Но ето, че отваря се врата.
И светлина в душата ти се влива,
дошла за теб е най-красивата жена - Смъртта.
© Таня Кирилова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"Очите свеждаш – празни от любов." - много ме натъжаваш,Таня!Силно ми въздейства този стих,Таня!
-
Страхотен финал, дано лирическият да се справи и с тази красавица, макар че...
Оригинален стих, силно въздействащ!
Поздрави за оригиналната поетеса!
БЪДИ! -
А може би това е жената към чиято любов се стремят всички силни мъже, по-точно тя се стреми към тях. Нещо такова е. Поздрав!
-
!!!
-
Аз пък няма да И пристана, пък!
Жена ли е, все някога ще ти резне главицата... -
Поздрав!Хареса ми!
-
Доста специална вечер, очевидно
Хареса ми, даже го разбрах -
Еее, финала ме изненада!
Поздравления, Таня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
