Не вярваше, че можеш да се влюбиш.
Пресичал много улици-съдби,
наметнал вехтата си риза,
прегърбен днес се молиш за мечти.
Манекен без кукловод като въздишка.
Очите свеждаш – празни от любов.
И чакаш някой с къшей хляб - усмивка,
да ти върне радостта за цял живот.
В превратности съдбата си написал.
И греховете ти личат от всеки ред.
Закоравели, дланите ти стискат
изхабени думи, направили сърцето лед. ...