19 авг. 2007 г., 17:14

* * * 

  Поэзия
979 0 5
ххх
Всяка вечер
аз застилам масата
с бяла позлата.
Слагам чаши за теб,
за детето,
за любовта и за свободата.
После отпиваме мълчаливо,
храним се мълчаливо,
като част от студения здрач.
В тишината на поредицата от вечери
нашият огън е сякаш болногледач. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Предложения
: ??:??