Cona (Цонка Людмилова)
34 30
19 авг. 2007 г., 17:14

* * * 

  Поэзия
861 0 5

ххх

Всяка вечер

аз застилам масата

с бяла позлата.

Слагам чаши за теб,

за детето,

за любовта и за свободата.

После отпиваме мълчаливо,

храним се мълчаливо,

като част от студения здрач.

В тишината на поредицата от вечери

нашият огън е сякаш болногледач.

Любовта грейва понякога -

ореол на празнична свещ,

късче спомен от допир горещ.

А свободата така и не се отби

поне да си изпие чашата...

Но приборите й са на масата,

подредени до нашите.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??