Cona (Цонка Людмилова)
34 30
19 ago 2007, 17:14

* * * 

  Poesía
889 0 5

ххх

Всяка вечер

аз застилам масата

с бяла позлата.

Слагам чаши за теб,

за детето,

за любовта и за свободата.

После отпиваме мълчаливо,

храним се мълчаливо,

като част от студения здрач.

В тишината на поредицата от вечери

нашият огън е сякаш болногледач.

Любовта грейва понякога -

ореол на празнична свещ,

късче спомен от допир горещ.

А свободата така и не се отби

поне да си изпие чашата...

Но приборите й са на масата,

подредени до нашите.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??