Да беше ме разбрал поне веднъж,

щях да поискам от теб една зора,

една очаквана усмивка и нежност,

за да съм добра. Да беше се загледал

поне веднъж в очите ми и почувствал

мъката във мен, щях да поискам да ми

дадеш един задъхан ден да ме изгаря,

а без него да съм жадна. Да беше се замислил

поне веднъж над думите, които за стотен

път изричах, бих пожелала да ми дадеш един

самотен залез и топлината, защото самотата

е студена. Да беше ме разбрал...

Но ако сега ме разбереш, в теб нищо няма

да е вече само твое и аз ще си отида мълчаливо!