Да бях изкачвала ужасни планини,
да бях затъвала в пясъчни пустини,
да бях се давила и оживявала дори,
едва ли щеше толкова да боли.
Да бяха ме издрали клони,
да беше ураган застигнал ме по пътя,
да беше слънцето ме изгорило,
едва ли толкова ще ме е ранило.
А ти го стори, без да се стараеш,
по-пагубно от всяка друга сила,
опустоши ме и за липсата на съдържание
търси във тебе оправдание.