7 abr 2009, 22:38

Да бях 

  Poesía » De amor
865 0 3

 

Да бях изкачвала ужасни планини,

да бях затъвала в пясъчни пустини,

да бях се давила и оживявала дори,

едва ли щеше толкова да боли.

 

Да бяха ме издрали клони,

да беше ураган застигнал ме по пътя,

да беше слънцето ме изгорило,

едва ли толкова ще ме е ранило.

 

А ти го стори, без да се стараеш,

по-пагубно от всяка друга сила,

опустоши ме и за липсата на съдържание

търси във тебе оправдание.

© Енигма Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много вярно, точно и добре написано! Поздрави!
  • Благодаря за хубавия коментар!
  • Болката от любовта така добре пресъздадена в твоя стих. Тя боли, докато следваща любов не я заличи, пожелавам ти я искрено!
Propuestas
: ??:??