20 авг. 2011 г., 12:51
Храна на гарваните давах –
от месоядството преситени,
те литваха!... И сам оставах
сред спомените запокитени!
А зимата без теб завръща се
и в летен ден, и в късна есен!
Ревнива, пролетта прегръща ме,
но все за теб е мойта песен!
И гладни, гарваните връщат се
да търсят обредната пища,
разкъсват с клюнове, поглъщат,
че къс-душа не ги засища! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация