Храна на гарваните давах –
от месоядството преситени,
те литваха!... И сам оставах
сред спомените запокитени!
А зимата без теб завръща се
и в летен ден, и в късна есен!
Ревнива, пролетта прегръща ме,
но все за теб е мойта песен!
И гладни, гарваните връщат се
да търсят обредната пища,
разкъсват с клюнове, поглъщат,
че къс-душа не ги засища! ...