Де да можех да ти кажа
как бие лудо сърцето ми за тебе.
Тялото не се подчинява на волята ми.
Краката се подкосяват
и устните не искат да изрекат и дума една!
Но не мога!
Де да можех да ти кажа,
че в крехкия ми живот
ти си най-хубавото нещо!
Моето слънце, моята топлина,
моята усмивка една!
Но не мога!
Де да можех да ти кажа,
че всяка нощ бленувам
как в прегръдките ти заспивам като дете.
В милия ти поглед как се давя
и потъвам от любов.
Но не мога!
Де да можех да ти кажа,
че цялото ми същество трепери,
когато долови гласа ти.
И иска само едно… едно!
Да чуе как му казваш „обичам те”!
Но не мога!
© Натали Петрова Все права защищены