Де да можех да ти кажа 

как бие лудо сърцето ми за тебе.

Тялото не се подчинява на волята ми.

Краката се подкосяват

и устните не искат да изрекат и дума една!

Но не мога!

Де да можех да ти кажа,

че в крехкия ми живот

ти си най-хубавото нещо!

Моето слънце, моята топлина,

моята усмивка една!

Но не мога!

Де да можех да ти кажа,

че всяка нощ бленувам

как в прегръдките ти заспивам като дете.

В милия ти поглед как се давя

и потъвам от любов.

Но не мога!

Де да можех да ти кажа,

че цялото ми същество трепери,

когато долови гласа ти.

И иска само едно… едно!

Да чуе  как му казваш „обичам те”!

Но не мога!