19 дек. 2006 г., 12:47
Да порастнеш без усмивка...
Усмихна се и стори й се лесно
да го излъже, че без него е добре!
Усмихна се, а искаше да вика,
да плаче като мъничко дете!
Усмихна се, а нямаше усмивка!
Усмихна се и тръга си сама!
Усмихна се, а себе си подритна
и от инат потъна в тъмната мъгла!
Без него знаеше - ще бъде трудно!
Без него - нямаше да бъде тя!
Без него трябваше сама да се излъже,
че утре пак ще се върти света!
Но нямаше да има даже утре,
и нямаше да проси любовта!
Тя каза, че без него ще обича
и че без него ще си върне радостта!
Дали й вярвашe?!? Не го попита.
Дори не искаше да разбере.
Тя трябваше сама да се пребори.
Не можеше да бъде все дете!
© Теодора Стефчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Според мен е за повече от 6!!!
-
всъщност трябва да е "вярваше" (мъжът когото обича)...просто грешка в бързината ...мерси за забележката
-
"дали и вярваш?"- към кого е зададен този въпрос? Всичко останало е 6.
-
Харесва ми!
Защо вместо "тъмната мъгла",не го направиш
"гъстата мъгла"?Само предлагам!
Поздрав! -
Хареса ми!!!
Поздрави -
И този ми хареса!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
