Да порастнеш без усмивка...

Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)
51 20

19 dic 2006, 12:47

Poesía

710 0 6

Усмихна се и стори й се лесно да го излъже, че без него е добре! Усмихна се, а искаше да вика, да плаче като мъничко дете! Усмихна се, а нямаше усмивка! Усмихна се и тръга си сама! Усмихна се, а себе си подритна и от инат потъна в тъмната мъгла! Без него знаеше - ще бъде трудно! Без него - нямаше да бъде тя! Без него трябваше сама да се излъже, че утре пак ще се върти света! Но нямаше да има даже утре, и нямаше да проси любовта! Тя каза, че без него ще обича и че без него ще си върне радостта! Дали й вярвашe?!? Не го попита. Дори не искаше да разбере. Тя трябваше сама да се пребори. Не можеше да бъде все дете!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

fiLoS0f4e_f (Виктория)

2006-12-21T19:08:51+02:00

Според мен е за повече от 6!!!
Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)

2006-12-20T20:52:33+02:00

всъщност трябва да е "вярваше" (мъжът когото обича)...просто грешка в бързината ...мерси за забележката
ria (Гергана Иванова)

2006-12-20T09:57:55+02:00

"дали и вярваш?"- към кого е зададен този въпрос? Всичко останало е 6.
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2006-12-19T19:03:44+02:00

Харесва ми!
Защо вместо "тъмната мъгла",не го направиш
"гъстата мъгла"?Само предлагам!
Поздрав!
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-19T16:39:24+02:00

Хареса ми!!!
Поздрави
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-12-19T12:59:47+02:00

И този ми хареса!!!