Сама съм, ето, седя във мрака.
Сама във мрака седя от час.
Усещам вече – изпуснах влака
и питам още коя съм аз.
Ще кажеш: още тъй крехка, млада
си ти, но ето, че чувствам страх.
Е, страх пък – знам ли, но в мене страда
душата бурна, духът ми плах.
Защо се скиташ, защо, момиче?
Какво ти стори животът мил?
Защо не пееш, ти, волно птиче?
И кой те беше тъй озлобил? ...