29 июл. 2018 г., 01:29

Да си спомним приказката 

  Поэзия
5.0 / 5
417 2 5
Колко злоба сме струпали, Боже,
в нашата малка държава.
През девет баира, си дерем кожите
в битки за дясно и ляво.
Очите ни, все са в чужди паници,
акъл да дадем - все готови,
псуваме всичките си политици
и се стягаме за избори нови.
На кривата сянка, Луната пречи,
на слънцето - топлината.
Работещите, избягаха далече
все в името на децата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »