valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
29.07.2018 г., 1:29 ч.

Да си спомним приказката 

  Поезия
349 2 5

Колко злоба сме струпали, Боже,
в нашата малка държава.
През девет баира, си дерем кожите
в битки за дясно и ляво.

Очите ни, все са в чужди паници,
акъл да дадем - все готови,
псуваме всичките си политици
и се стягаме за избори нови.

На кривата сянка, Луната пречи,
на слънцето - топлината.
Работещите, избягаха далече
все в името на децата.

Все сме българи, а се делиме.
Все другият е глупак, не знае...
Срам ме е, Господи, и боли ме,
вързано куче, по-злобно лае.

Къде да търсим малката правда,
големи са ни устите.
Мечка не помни удар от брадва,
от думите и сълзят очите..

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво!
  • Браво, правдив стих! Поздравления,Валентине!
  • Да, Надя, чух кикота на Дявола, докато пишех коментара.
  • Така е!
  • Тя и мечката добре се е справила със спасението на душата си. Злопаметността убива, прошката лекува наранената душа. Да не би да не е чувала за паста за зъби? Да вземе мерки. Правилно е казал човекът, личната хигиена е здраве. Той всъщност е искал да й помогне. Аз май пак влязох в нечий тон, но нейсе, пусто подражание! Сериозно, наказанието трябва да бъде в съответствие с престъплението. Саморазправата също е престъпление. А да наказваш някой, който не ти е причинил нищо, подхранван от завистта или от желанието да угодиш на обидения, за да получищ някаква облага, като се криеш зад маската на борец за справедливост и възмездител, е доста печална картинка. Но да не съдим злопаметните, че ставаме като тях.
Предложения
: ??:??