6 мар. 2013 г., 20:47
Не мога повече да те забравям.
Уморително е, разбери.
Не ми достигна малко, съжалявам.
Отсъствието не успя да победи.
Макар и всеки ден, в луда надпревара,
да изтривам мъничко от теб,
накрая все нещо остава
и тихично нашепва, че е негов ред.
Затова сега съм примирена
и не търся в никого вина.
В ума ми няма нищо подредено,
не очаквах точно теб да подредя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация