Не мога повече да те забравям.

Уморително е, разбери.

Не ми достигна малко, съжалявам.

Отсъствието не успя да победи.

Макар и всеки ден, в луда надпревара,

да изтривам мъничко от теб,

накрая все нещо остава

и тихично нашепва, че е негов ред.

Затова сега съм примирена

и не търся в никого вина.

В ума ми няма нищо подредено,

не очаквах точно теб да подредя.

Навярно още дълго ще се луташ

в хаоса в мен, неуточнен.

Едно ме радва, независимо от всичко

все някак си ще бъдеш с мен.