"Не знам как да напиша този стих, но не искам да е в рима.
Нека да е хаос, както се чувствам – объркан незнаещ,
какво се случва"
Събота сутрин пак ни срещна онази, "лудата", Съдба.
Видях две мъниста в синьо-зелено,
щях да забравя да спомена за двете чаши с кафе
в лявата ти ръка и бутилка вода в другата.
Дървената пейка, да! И някакъв рутинен разговор.
Знаеше ли, че се давех и едва дишах?
Как прескачаше клетото ми сърце, а ти се заливаше в смях.
Давех се като корабокрушенец, забравил своя спасителен пояс.
(хубав начин да умреш). Настана буря в мен, ...