Далеч в простора тих
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:
"Света както исках - така сътворих:
а после загубих му края...
Човека разумен от кал съградих,
душата му вдъхнах накрая...
Дали е настъпил мигът?
Мигът на раздяла? В какво съгреших?
Земята днес тъне в развала -
от същия този Човек... ...