Жарковски (Велин Евстатиев)
100 189
7 мая 2007 г., 16:15

Далеч в простора тих... 

  Поэзия
581 0 6
Далеч в простора тих
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:

"Света както исках - така сътворих:
а после загубих му края...
Човека разумен от кал съградих,
душата му вдъхнах накрая...

Дали е настъпил мигът?
Мигът на раздяла? В какво съгреших?
Земята днес тъне в развала -
от същия този Човек...

Покварени, подли, безумни и зли -
злокобните сили света управляват -
ще има ли дързост и смелост
Човекът достоен за подвиг велик?"

© Велин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Несериозността и незаинтересоваността на човека винаги са били и все още са причините за окаяното положение на света.А достойните все още са твърде малко...
  • Достоен е наистина, но трябва да го разбере, да повярва в това!
    Поздрав!
  • За съжаление!
    Дано не реши да си поправи грешката, тогава...
    Поздрави за стиха!
  • Дано е Човек и осъзнае мисията!
    Хубав стих!
  • Хубав стих!
    Поздрави!
  • Знае ли човек...

    Истинен е стиха ти!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??