Далеч в простора тих...

7 may 2007, 16:15

Poesía

602 0 6

Далеч в простора тих
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:

"Света както исках - така сътворих:
а после загубих му края...
Човека разумен от кал съградих,
душата му вдъхнах накрая...

Дали е настъпил мигът?
Мигът на раздяла? В какво съгреших?
Земята днес тъне в развала -
от същия този Човек...

Покварени, подли, безумни и зли -
злокобните сили света управляват -
ще има ли дързост и смелост
Човекът достоен за подвиг велик?"

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Aske (Петя Косева)

2007-09-08T22:00:58+03:00

Несериозността и незаинтересоваността на човека винаги са били и все още са причините за окаяното положение на света.А достойните все още са твърде малко...
Вестин (Димитър Ганчев)

2007-05-09T21:49:56+03:00

Достоен е наистина, но трябва да го разбере, да повярва в това!
Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-05-08T11:48:59+03:00

За съжаление!
Дано не реши да си поправи грешката, тогава...
Поздрави за стиха!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-05-07T18:58:34+03:00

Дано е Човек и осъзнае мисията!
Хубав стих!
Aneta_kz (Анета)

2007-05-07T16:29:08+03:00

Хубав стих!
Поздрави!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-05-07T16:19:22+03:00

Знае ли човек...

Истинен е стиха ти!
Поздрав!