Душата ми в тъга потъва,

сърцето губи любовта,

а навън сезоните се сменят-

отново идва есента.

И започва с багрите си тъжни

да докосва цялата земя,

нейният воал се спуска

дори и в моята душа.

Заличава спомените летни,

топлината на сребристите лъчи

в сърцето ми отеква само

шумът от твоите лъжи.

В очите вече няма блясък,

отдавна заличила съм смеха,

единствено в себе си пазя

миговете споделени с брега...

И зная – сезоните се смеят-

пак ще дойде пролетта,

но дали със себе си ще носи

това което отдавна отлетя?

Дали пак ще бъда същата,

дали ще ме срещне отново с теб,

дали ще върне в очите ми блясъка,

дали с нея ще бъда нов човек?