Душата ми в тъга потъва,
сърцето губи любовта,
а навън сезоните се сменят-
отново идва есента.
И започва с багрите си тъжни
да докосва цялата земя,
нейният воал се спуска
дори и в моята душа.
Заличава спомените летни,
топлината на сребристите лъчи
в сърцето ми отеква само
шумът от твоите лъжи.
В очите вече няма блясък,
отдавна заличила съм смеха,
единствено в себе си пазя
миговете споделени с брега...
И зная – сезоните се смеят-
пак ще дойде пролетта,
но дали със себе си ще носи
това което отдавна отлетя?
Дали пак ще бъда същата,
дали ще ме срещне отново с теб,
дали ще върне в очите ми блясъка,
дали с нея ще бъда нов човек?
© Дамяна Тодорова Всички права запазени