21 янв. 2016 г., 00:25  

Дали утре ще се събудим 

  Поэзия
291 0 2

Дали утре ще се събудим

 

Хубаво ми е, когато си до мене.

Че не ни остава и много време-

косите ми вече са посребрели,

а твоите- доста пооредели.

 

Коляното ми взе да поддава

и кракът често те наболява,

че все, да събираш за огнището ни съчките,

съвсем ти се увеличиха бръчките...

 

Но не мълчим! Непрекъснато си приказваме.

Един през друг, все нещо разказваме.

С мен си пийваш по някое питие,

не ровиш в ничие битие.

 

И така, ден след ден...

Вечер заспиваш до мен,

а сутрин мислено се чудим

дали утре отново ще се събудим...

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любов, не мога да не се вслушам в твой съвет. Веднага ремонтирам идилията.
  • Финалът наруши идилията...!!!
    Но не мълчим! Непрекъснато си приказваме.
    Един през друг, все нещо разказваме.
    С мен си пийваш по някое питие,
    не ровиш в ничие битие...,
Предложения
: ??:??