Дали утре ще се събудим

21 ene 2016, 0:25 2016-01-21T20:42:32+02:00

Poesía

290 0 2

Хубаво ми е, когато си до мене.

Че не ни остава и много време-

косите ми вече са посребрели,

а твоите- доста пооредели.

Коляното ми взе да поддава

и кракът често те наболява,

че все, да събираш за огнището ни съчките,

съвсем ти се увеличиха бръчките...

Но не мълчим! Непрекъснато си приказваме.

Един през друг, все нещо разказваме.

С мен си пийваш по някое питие,

не ровиш в ничие битие.

И така, ден след ден...

Вечер заспиваш до мен,

а сутрин мислено се чудим

дали утре отново ще се събудим...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

2016-01-21T20:40:24+02:00

Любов, не мога да не се вслушам в твой съвет. Веднага ремонтирам идилията.
vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-21T07:25:09+02:00

Финалът наруши идилията...!!!
Но не мълчим! Непрекъснато си приказваме.
Един през друг, все нещо разказваме.
С мен си пийваш по някое питие,
не ровиш в ничие битие...,