Тя не носи черни дрехи,
Косите не са й вързани на кок.
Пред очите няма тъмна мрежа
Не отправя погледа към Бог.
Душата й облечена е в черно,
погребала дълбоко любовта.
Тя се моли безутешно
продължава пътя си сама.
Тя носи бяло, дори червено,
Спуснати са нейните коси.
Усмихва се, може за последно,
преди пътя с тръни боса да прекоси. ...