Дано

16 янв. 2015 г., 21:52

Поэзия » Любовная

542 0 2

ДАНО

ТЪРСИШ онзи мирис в зноен зрак -
дъх на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти съм пак хлапак,
но не преставам да желая теб.

С името ти тръгвам на далечен път.
Като се връщам, него шепна пак.
Понякога тръгвам даже за отвъд.
Самотен останал. Не мил и не драг.

Сънувам още лудия април
на хоризонт с разпънатото слънце,
във който казват, че съм се родил.
Дано покълне любовното ми зрънце.

Дано

Свързани произведения

Комментарии

Предложения