16 ene 2015, 21:52

Дано 

  Poesía » De amor
561 0 2

            ДАНО

ТЪРСИШ онзи мирис в зноен зрак -
дъх на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти съм пак хлапак,
но не преставам да желая теб.

С името ти тръгвам на далечен път.
Като се връщам, него шепна пак.
Понякога тръгвам даже за отвъд.
Самотен останал.  Не мил и не драг.

Сънувам още лудия април
на хоризонт с разпънатото слънце,
във който казват, че съм се родил.
Дано покълне любовното ми зрънце.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??