13 февр. 2024 г., 10:47
Нескрито ме боли. Съвсем наистина...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха,
да смачкаш разгневен с едно движение,
с най-тежкото на леката ръка -
душата на човек, без съжаление...
И после, тебе тъй себеподобен,
усмихнал деликатно свойта злоба,
да чукне на дървото си без корен,
а всъщност на дъските си за гроба... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация