26 февр. 2011 г., 02:25

Дар 

  Поэзия » Философская
501 0 3

Безценен дар е тоя миг.

Във него аз се раждах и умирах.

Дръвче садих и сбирах плодовете

и вдъхвах аромат на цвете.

Във тоя миг убивах и лекувах,

със гняв руших и с пот съзиждах,

бях безпределно истинска, хитрувах.

До сълзи смях се и без сълзи плаках,

оплаквах мъртвите, танцувах.

По набедени врагове захвърлях камъни

и сбирах камъни, по мене хвърляни.

В един и същи миг прегръщах

и се изтръгвах от прегръдката на други,

намирах търсейки и страстно  губех.

Задържах ценното, а маловажното захвърлях,

мълчах стоически и канонически говорех,

безмерно любех и безмерно мразех,

откривах фронтове, воювах и се борех,

подписвах договори, миротворно пазех.

Безценен дар е тоя миг.  

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??