26.02.2011 г., 2:25 ч.

Дар 

  Поезия » Философска
517 0 3
Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах,
със гняв руших и с пот съзиждах,
бях безпределно истинска, хитрувах.
До сълзи смях се и без сълзи плаках,
оплаквах мъртвите, танцувах.
По набедени врагове захвърлях камъни
и сбирах камъни, по мене хвърляни.
В един и същи миг прегръщах ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Предложения
: ??:??