5 окт. 2014 г., 21:52

Децата ни 

  Поэзия » Гражданская
2496 1 34
Децата ни свидни не са вече с нас.
Те там са, където шансът ги праща.
Останали тук, ние плачем без глас
и пълним със скръб житейската чаша.
Децата ни са без родно огнище -
на чужди езици хляб благославят.
На български само нощем въздишат,
когато за бащин дом си мечтаят.
Децата ни бягат от болка и страх,
с надеждата да не бъдат излишни.
А ние виновно будуваме в грях
и нямаме сили да се пречистим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Все права защищены

Предложения
: ??:??