Децата ни свидни не са вече с нас.
Те там са, където шансът ги праща.
Останали тук, ние плачем без глас
и пълним със скръб житейската чаша.
Децата ни са без родно огнище -
на чужди езици хляб благославят.
На български само нощем въздишат,
когато за бащин дом си мечтаят.
Децата ни бягат от болка и страх,
с надеждата да не бъдат излишни.
А ние виновно будуваме в грях
и нямаме сили да се пречистим.