Във мене се надига буря
и смут сърцето ми таи.
Какво в живота си да туря
и то на място да стои.
И как да променя съдбата,
че да не ходи на верев.
Под сенчицата на върбата
да имам радост вместо рев.
Започвам вече да умувам
и как да сложа всичко в ред.
Не искам още да сънувам
как двора ми е все без плет.
И съм наумил да си сложа
една ограда за кураж.
Пред Господ да не се изложа
със малкия си земен стаж.
Несгодите, за да парирам,
ще посещавам всеки МОЛ.
И днес това го декларирам
пред чаша вино, хляб и сол.
© Никола Апостолов Все права защищены