Във мене се надига буря

и смут сърцето ми таи.

Какво в живота си да туря

и то на място да стои.

И как да променя съдбата,

че да не ходи на верев.

Под сенчицата на върбата

да имам радост вместо рев.

Започвам вече да умувам

и как да сложа всичко в ред.

Не искам още да сънувам

как двора ми е все без плет.

И съм наумил да си сложа

една ограда за кураж.

Пред Господ да не се изложа

със малкия си земен стаж.

Несгодите, за да парирам,

ще посещавам всеки МОЛ.

И днес това го декларирам

пред чаша вино, хляб и сол.