1 июн. 2007 г., 13:24

Демон жесток 

  Поэзия
785 0 0
Сълзи без чет в сърце ранено,
сълзи и може би напук -
плача пак, а сигурно е с друга.
Пак душата ми не може да приеме
- блъска се и стене!
Търси тя насън своя покой,
но тъжен е нощният вой!
Сълзи съвсем безобидни,
а за нея са толкова свидни.
Скъпи, незаменими,
никому не подарими!
Сякаш каляска приказна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Шандуркова Все права защищены

Предложения
: ??:??