30 мая 2017 г., 16:44

Ден подир ден 

  Поэзия » Другая
267 0 3

След трудното пътуване по слънце,

денят потъва потен във нощта.

И като прегоряло вече зрънце,

му гасне в мрака нощен и свещта.

 

И безвъзвратно паднало във мрака,

оставя спомени за своя път.

И то се губи някъде в матрака

на нощното легло във своя кът.

 

А дните зад гърба на календара

на брой се трупат всичките зад мен.

Нощта пък – по традицията стара,

изражда сутрин следващия ден.

 

И ден след нощ, и нощ след ден се сменят –

натрупват се годините на гръб.

За жалост радостите се заменят

със все по-ясна неподвластна скръб. 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря. Приятели!
    Желая ви хубав ден и много радост!
  • С годините, нерадостите стават повече, така е. Докосна ме тази твоя тъга и мен! Поздравления, Никола!
  • Такъв е животът, Колич. Зад всеки от нас се трупат. Като сме млади просто не го забелязване. Хубав стих!
Предложения
: ??:??