Ден подир ден
След трудното пътуване по слънце,
денят потъва потен във нощта.
И като прегоряло вече зрънце,
му гасне в мрака нощен и свещта.
И безвъзвратно паднало във мрака,
оставя спомени за своя път.
И то се губи някъде в матрака
на нощното легло във своя кът.
А дните зад гърба на календара
на брой се трупат всичките зад мен.
Нощта пък – по традицията стара,
изражда сутрин следващия ден.
И ден след нощ, и нощ след ден се сменят –
натрупват се годините на гръб.
За жалост радостите се заменят
със все по-ясна неподвластна скръб.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
С годините, нерадостите стават повече, така е. Докосна ме тази твоя тъга и мен! Поздравления, Никола!
-
Такъв е животът, Колич. Зад всеки от нас се трупат. Като сме млади просто не го забелязване. Хубав стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Желая ви хубав ден и много радост!