13 авг. 2010 г., 23:43

Ден след ден 

  Поэзия » Другая
629 0 3

 

 

 

               Ден след ден се изнизват

                      дни като мъниста!

                Остават ли следа, не знам,

                в отчаянието на живота

                       се изнизват дните

                 и потъват те

                          във вечен мрак!

               До болка са еднакво сиви,

               потъват дните в есенна мъгла

               и ето на - отчаянието скрито

               мълви лъжи и навява ни тъга.

               И ден след ден животът ни минава,

               сменяват се сезоните, годините летят...

               А всеки ден аз се питам,

               каква следа ще остави

                        животът ми в света...

 

 

 

 

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веси, много се радвам че стиха ти е харесал!
    Любо, благодаря ти за хубавите пожелания,
    а колкото за следите...те наистина избледяват,
    но понякога се завръщат отново в душата ти...
    Марина привет и
  • !!!
  • Всеки се е питал ,каква следа....Живей с душа...любов раздавай и не питай...истински обичай.....следите избледняват...!!!Поздрав Катя!!!
Предложения
: ??:??