Ден след ден се изнизват
дни като мъниста!
Остават ли следа, не знам,
в отчаянието на живота
се изнизват дните
и потъват те
във вечен мрак!
До болка са еднакво сиви,
потъват дните в есенна мъгла
и ето на - отчаянието скрито
мълви лъжи и навява ни тъга.
И ден след ден животът ни минава,
сменяват се сезоните, годините летят...
А всеки ден аз се питам,
каква следа ще остави
животът ми в света...
© Катя Todos los derechos reservados
Любо, благодаря ти за хубавите пожелания,
а колкото за следите...те наистина избледяват,
но понякога се завръщат отново в душата ти...
Марина привет и