18 авг. 2009 г., 23:29
С малка парцалена кукла
тичаше боса нанякъде,
под звездите пееше песни,
пръскаше радост навсякъде,
грееше с усмивка омайна,
звездици бяха нейните очи,
смехът й като слънчеви лъчи,
стопил би ледове вековни.
Таз фея малка и добра
превърна се в жена,
а очите по детски се реят
в небето над нежна дъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация