С малка парцалена кукла
тичаше боса нанякъде,
под звездите пееше песни,
пръскаше радост навсякъде,
грееше с усмивка омайна,
звездици бяха нейните очи,
смехът й като слънчеви лъчи,
стопил би ледове вековни.
Таз фея малка и добра
превърна се в жена,
а очите по детски се реят
в небето над нежна дъга.
Радостта й с ручея пее.
Тя порасна,
а в душата дете е.
© Радка Иванова Всички права запазени