Megani87 (Миглена Костова)
9 8
25 дек. 2013 г., 18:45

Дете 

  Поэзия » Белые стихи
851 0 1

Сред бурените, растящи наоколо,

сред писъците на изплашени деца

и призраците, тичащи надолу,

отправени към главната улица...

Аз откривам късче, изгубено от самата мен

сред хаоса и мрака,

погълната от някакъв измислен ден,

аз чувствам как нещо там ме чака.

Изгубена в навалицата, съвсем сама,

съзирам в тълпата дете,

протегнало измръзналите си ръчички,

невидимо за тях.

Прегърнах го...

И нещо се случи -

заглъхнаха виковете, стопи се мракът,

неусетно се усмихнах.

Едно дете се върна в мен...

 

© Миглена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мигове от детски истории...
    Мечти от детски съдби...
    Лица на множество души...

    Приказки написваме за нас и за детски слънца...
    Ех, това голямо слънце - така живец и топлина...
    В малките сърца... на детски души...

    С големи усмивки на лицата утрото посрещат с песни...
    С големи усмивки на лицата и с плач от щастие на очите...
    Любовта в малкия свят на човешки съдби...

    Ехе, като детски приказки...
    Разказва за голямата и щастлива любов...
    Ами... Просто любов...
Предложения
: ??:??