Дете

25 dic 2013, 18:45

Poesía » Versos blancos

852 0 1

Сред бурените, растящи наоколо,

сред писъците на изплашени деца

и призраците, тичащи надолу,

отправени към главната улица...

Аз откривам късче, изгубено от самата мен

сред хаоса и мрака,

погълната от някакъв измислен ден,

аз чувствам как нещо там ме чака.

Изгубена в навалицата, съвсем сама,

съзирам в тълпата дете,

протегнало измръзналите си ръчички,

невидимо за тях.

Прегърнах го...

И нещо се случи -

заглъхнаха виковете, стопи се мракът,

неусетно се усмихнах.

Едно дете се върна в мен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.