На крим
Дете съм аз,
но знаеш ли детето как обича,
как силно вярва в любовта
и нощем с мисълта заспива,
че е най-щастливата жена.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето как се радва,
когато за минута зърне твоите очи
и после с часове трепери
от силни страсти и мечти.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето колко страда
от всяка малка пречка в любовта
и как заспива със забита в сърцето,
изгарящо студена, ледена кама.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето колко вярва,
че срещнало е най-накрая любовта,
че щастието ще познае,
само трябва да отключи входната врата.
Но, уви, ключът заяжда
иска помощ малкото дете.
То вика, стене, плаче в мрака
и търси твоите ръце.
© Айлян Все права защищены